Езерото,в близост до двора

Учител Брой мнения : 63 Registration date : 08.03.2010

Направих се на засегната от обръщението му. Замислих се дали да сваля роклята, или да остана с нея. В крайна сметка реших да не се събличам най-малко защото не бях облечена с бански. И за да му докажа, че не съм пъзла се приближих до водата. Едвам потопила краката си и вече ми беше студено. Бавно започнах да се приближавам, докато свикна. Виждах как Ричард едвам прикрива смеха си, но това не ме интересуваше.
- Трябва ми малко време, за да свикна, окей?

- Добре, разбирам - казах аз и се расмях на физиономията която направи. Приятно ми беше с нея, можех да бъда себе си. Не си страхливка, това е добре - казах и аз и и се усмихнах. Нека чуя и твоя следващ въпрос! - докато го казах се приближих още по-близо до нея.

Учител Брой мнения : 63 Registration date : 08.03.2010

- Защо ме накара да вляза във водата? - веднага зададох въпроса си, все още приближавайки се бавно. Тази вода вярно си беше студена. Имах чувството, че всяка клетка в тялото ми е замръзнала. - Нищо не разбираш ти. Момче си и по необяснима за мен причина бързо свикваш с водата. При мен е различно. - заобяснявах. - Освен това ми дължиш една рокля

Размях се отново, но този път по слино. Беше забавна казах си аз на ум, преди да отговоря на въпросите 'и.
- Ами каза че най-щурото нещо което си правила е да караш мотор и реших че имаш нужда от малко забавление. А и исках да разбера дали ще се престрашиш - казах 'и и отново се размях. А за ролкята нямаш проблем, ще ти купя ако искаш и 2, а сега искам да чуя следващия ти въпрос.

Учител Брой мнения : 63 Registration date : 08.03.2010

- Ааа не! Твой ред е. Ти не си ми задал въпрос. Не е честно така. - възпротивих се веднага. Потопих се във водата до брадичката и изчаках докато свикна. Не беше лесно. - Предпочитам плажа, но ти реши да дойдем тук - казах и му се изплезих като малко дете. - Няма значение, ще уважим мнението ти - шегувах се, макар физиономията ми да не го издаваше. Обичах да играя.

- Добре добре - казах аз и се приближих докато бях само на няколко сантиметра от нея - но първо да помисля какъв да бъде въпроса.
Загледах се в прекрасните и кафяви очи замислен какъв да бъде следващия ми въпрос.
- Защо се съгласи да влезеш в езерото? - попитах я аз и се гмурнах под водата за да и дам време да измисли какво да отговори на въпроса ми.

Учител Брой мнения : 63 Registration date : 08.03.2010

- Защото не съм пъзла! - извиках след него, макар, че бе малко вероятно да не ме чуе. След минута-две той се показа над водата и повторих отговора си.
- Добре де, не съм глух - каза ми той.
- Сигурен ли си? - попитах и се засмях, а той отново се гмурна. Направо страхотно. Защо ме накара да вляза, след като искаше да се забавлява сам!?

- Ами да сигурен съм - каах 'и аз и 'и умихнах. Приятна ми беше компанията 'и. Гмурнах се отново, но преди това си поех голяма глътка въздух, щеше да ми трябва. Стоях известно време по водата, докато Крис не започна да се чуди, защо още не излизъм, но още беше рано. Изчаках я докато започне да ми вика името и да ме търси под водата и тогава изкочих зад нея.
- Спокойно - казах и аз като видях изражението 'и - няма толкова лесно да се отървеш от мен! А сега, нека чуя твоя следващ въпрос.

Учител Брой мнения : 63 Registration date : 08.03.2010

- Трябва да тръгвам! - казах вече излязла от водата, докато гледах СМС от Алис, че има събрание и трябва да отида в клуба.
- Това не е въпрос. - Ричард се засмя, след което и аз
- Много добре знам, но трябва да тръгвам. Добре... въпроса ми е кога ще се видим пак? - нямах време да изчакам отговора му, за това направо се телепортирах в къщата. Щях да му се реванширам, макар, че Алис бе виновна. Но пък и тя щеше да си го получи след това събрание.

Ако Крис не убиеше Алис, аз определено щях да го направя, но трябваше да се спазват правилата. Изязах от водата и си облякох тениската още докато бях мокар и се запътих към най-близката пейка. Седнах на нея и се загледах в безоблачното небе. Колко спокойно бе тук. Затворих очи и се замечтах.

- Стига толкова мечти - казах си аз на глас и се изправих. Протегнах се два пъти и се заоглеждах. Нямаше други заблудено хорица освен мен на вън. Нямаше какво да правя така че се запътих към стаята си, загледан в мрачното небе. Колко странно, до преди час небето беше ясно и изчистено, а сега бе мрачно и пълно с черни облаци.