Езерото,в близост до двора

След 10 минути някаде, Том и Люк пристинаха при езерото. Том се съблече до кръста, засили се и скочи във водата.

- Добре плувай аз ще направ едно нещо. - седнах и се облегнах на едно дърво извадих скицник и молив и започнах да рисувам.

Том отеди на дълбоко и си каза: - Ох от кого не съм се потапял във вода.

Продължих да рисувам когато приключих на лиса имаше един ангел.

Незнам защо нарисувах точно Ангел и то жена страно.Имаше още няколко неща за довършване затова продължих да рисувам.Обичах да рисувам особено ако беше спокойно всички оченици се бях скрили от жегата само аз стоях по дървото и рисувах,а Том плуваше в езерото.

Браво, каза Том, който беше излязал да види творчеството на Люк и му каза, че и той може да рисува, ама когато му е кеф рисува. След малко пак скочи във водата и му каза, трябва да подариш рисунката на Джейн, твойта любима и допълни идвай във водата, свърши с рисуването.

- Сега щете удавя. - саблякох се набързо и скочих в водата дръпнах го за краката надолу.
- Еми Далия гледай данея изпуснеш.

ааа нема умра, вема ме убиеш ти, щом аз ще се удавя идваш и ти и го хванал и той и заплувал едвам-едвам до дъното.

Хвах го за ръката и двамата изплувах ме.
- Луд си.Хайде дасе прибираме че огладнях.

Добре, с четенето на книгата, забравих да ям и съм гладен, като вълк и се разсмя. Той излезе, облече си дрехите и зачака Люк.

Взех рисунката иДрешите си по точно ризата си защото само нея и маратонките си бях свалил.
- Добре да тръгваме.

Том караше много бързо и видя, че наближава езерото. Той още не знаеше, коя спирчака е предна и задна. вее беше много близко до езерото, кагота натисна едната, която беше предната. Том видя че е на метри от езерото и наисна силно предната спирачка. Задната гума се отлпи от земята и Том излетя в езерото, а мотора беше падал точно 5 метра от езерото. Той си каза, аххх потъвам, след което зплява махна маската си доплява до брега и легна на тревата.

След като се успокои, сложи си отново маската, качи се на мотора и тръгна към КТГ.

Това момиче имаше хубави очи, помислих си аз.
- Ами майка ми почина когато бях много малък в пожар - започнах аз - останах да живея с баща си и брат си, но те по-късно също починаха след автомобилна катастрофa от която като по чудо оцелях. А до това защо съм дошъл тук, ами омръзна ми обикновения сив живот и реших да го разнообразя малко и ето ме тук.
- А сега би ли ми казала нещо за твоето минало? - попитах я аз.

- Ами майка ми нея я помня много, но беше с черна права коса, която стигаше до кръста и. Имаше много хубава усмивка и беше хубава за възраста си, беше мила и блага жена. Баща ми пък беше с къса черна коса, която вече бе започнала да посивява и едро телосложение, той бе по-груб, но и така трябваше да бъде за да ме възпита добре. Двамата много се обичаха и баща ми страда много когато тя умря.
- А ти, кажи ми нещо друго интересно за теб - подхвърлих усмихвайки се на нея аз.

- Ами да разбира се! - отвърнах аз без да се замислям. Липсват ми секи ден и нощ, но гледам да мисля за тях че са на по добро място и това ме успокоява.
И аз се приближих до водата и седнах до нея. Потопих ръката си във водата и се заслушах в шумът на вятъра.
- Добре, отговорих на твоя сега ти на моя, нали? - казах аз а тя само кимна. Какво е най-щурото нещо което си правила някога?

- Ами защото исках да те опозная по добре и да видя що за човек си - отвърнах и честно аз.
Замислих се какъв ли да е следващия ми въпрос? Ами да сетих се!
- Моят въпрос не е точно въпрос, а предизвикателство - докато го казах си свалих тениската. И то е да ме последваш! - усмихнах и се аз и се засилих към езерото. Пльос, и паднах в хладката вода.
- Е ще го направиш ли - попитах аз и като видях, че надали ще го направи добавих - пъзло?