Градината...

- Идвам но нека караме бевно. - изправих се и отидох до мотора седнах и вдигнах стапенката сложих си каската и го запалих дадох малко гас и обърнах спрях и зачаках Том зада караме заедно.

Том включи двигателя и тръгна бавно, защото Люк искаше така.

След десетина минути Том и Люк влязоха в градина и започнаха да се разхождат.
- Как вървят нещата в Далия ?

- Еми от последният път, когато ходих да я зимам и я нямаше, от тогава не съм я виждал, чудя се дали е харесала Марк и да излиза с него, а и него не съм виждал скоро. Еми ако е така, има още 2 момичета в Зета Бета, може с някой да ми провърви, а ти получи ли отговор от Алис? - запита Том.

- Не,нито съм я виждал нито съм чувал за нея.Последно чух че е на море или нещо подобно.Несъм сигорен в това което говорят клюкарите. - разсмях се леко като си спомня как научих че е отишла.
- Онзи ден вървях по улицата и когато минах едни момичета ме загледаха и една дойде при тях им каза че съм учител и че съм казал на Алис че я харесвам.

И кво направиха момчетата?

- Момичета.Аммм едната дойде и си написа номера на ръката ми,а другата само ми се усмихна.Естесвено несе обадих на момичето защото съм преподавател и нея харесвам.Явно неги интересуваше че съм и учител. - казах аз докато вървяхме по пътечката в градината.

Ахам окей, Том седна под едно дърво и загледа към небето.

- Това изцяло зависи от нас но според мен да защото много те харесвам и нейскам дате загубя. - прегърнах я през кръста и се усмихнах.
- Ами ти как мислиш ?

- Предложение за брак ли ми правиш ? - пошегувах се аз и продължих да говоря.
- Шегувам се.Еми ако ми позволиш да,естествено че искам да прекарам остатъка от живота си с теб.

- Еми ако дамата ми е съгласна и аз съм съгласен.Каквото искаш щего получиш. - усмихнах се и свалих якето си я наметнах с него.
- С рокля си,а аз ще се справя ти си по важна.

Ричард реши първо да се разходи в градината, която беше може би на приятното място в цялата академия. Навсякаде имаше различни странни и чудати тревисти растения, дървета, храсти и куп други растения. Той се запъти към една пейка и се настъни в единия и край. Притвори очи и се заслуша в песента на птичките, които не бяха никак малко.

Това беше странно, казах си наум. Това беше още първият ми ден в академията, а вече се бях целувал с момиче, при това доста хубаво.
- Здрасти страмнице - казах и аз - аз съм Ричард - продължих аз като и подадох ръка да се запознаем.
- Обикновено само се здрависвам когато се запозная с някого, но и това ми хареса - признах си аз.

Хмм, това момиче беше доста странно.
- Да определено ще ми е приятно да се запознаем Кари! - отвърнах и аз. Но ми е чудно това което скри телефон ли беше? - докато го изричах се досетих какво бе станало току що. Току що ме снима нали? Сигурно си е хванала с някой на бас, познах ли? - попитах я аз. И аз преди няколко години правех това, но от тогава доста се промених.

- Съжелявам - започнах аз - но трябва да вървя, имам още много места да разглеждам в академията.
- Да, да разбирам - отвърна тя.
- Е довиждане - казах и аз и се запътих обратно към замъка, чудейки се къде ли да отида сега.